За или против насилието?


Насилието е представено метафорично, тъй като статистически вероятността читателя да не е бил изложен на практическото му прилагане е слабо вероятно

Не може да отречем, че този въпрос трябва да има много бърз и елементарен, почти инстинктивен отговор — не.


Непонятно ми е как дебат, да го наречем “за или против Истанбулската конвенция”, се превръща в дискусия относно това дали България е достатъчно толерантна да признае съществуването на част от жителите си. Също така ми е интересно как всички скачат да демонстрират консервативността си, имайки предвид, че тяхното мнение относно “третия пол” (както всички са решили да го наричат) няма никакво значение. Това какво мисли Пешо за Георг не ги променя, а просто показва колко Пешо цени човешкия живот. И казвам “ги”, защото в случая, приемам, че Георг се определя като човек, който не принадлежи към мъжки или женски пол.


Всички присъстващи на анти-прайда в София са се обединили срещу следващия голям проблем, който всъщност изобщо не ги засяга. Това дали има или няма хора, живеещи в България, които всъщност не се вписват напълно в хетеронормативното българско общество, не е въпрос — то е факт — има такива хора. Това да се признае съществуването им е абсурдно и очевидно вече се е случило, имайки предвид че водим този разговор. А това дали техният живот е толкова ценен, колкото всеки друг не би трябвало да подлежи на дебат. Никой няма право да твърди, че един човешки живот е по-ценен от друг. И защото всички са изключително религиозни в България всеки път щом стане въпрос за нещо “извън християнските догми” и “не нормално” ще допълня с: само Бог може да съди. Така че, освен ако не искаме да се посрамим пред Него, може би не е редно да съдим моралостта на хората.


В тази статия няма да обсъждам Истанбулската конвенция и нейното съдържание, защото има предостатъчно източници на тази тема. Това трябва да е ясно още от заглавието. Единственото, което мога да кажа е, че за пореден път едновременно се разочаровам и се обнадеждавам от общественото мнение в България. Предполагам няма нужда, имайки предвид казаното до сега, да уточнявам кое точно ме разочарова. И преди някой да е скочил в протест срещу това, че не съм започнала/се включила в реален протест — това е малко трудно, когато следваш в чужбина. Но по-трудното е да гледаш от далеч как се развива, или по-скоро не се развива масовото обществено мнение в държавата ти.


Ще завърша като се опитам да опростя възможно най-много своята позиция. Тук не става дума за морал, не става дума за традиции или обществени норми, а за стойността на човешкия живот… за правата на хората. А ако някой смята, че трябва да има каквото и да е насилие, към когото и да е, те не би трябвало да се разхождат по улицата, а най-малко — в правителството.


***


Публикувано за първи път в Medium на 2 Февруари 2018

© Gery Galabova.