© Gery Galabova.

Насилието над жени в българската литература

Updated: Feb 23, 2019


Отхвърлихме Истанбулската конвенция, защото е противоконституционна. И сега като гледаме резултати от направени изследвания за насилието над жени се шокираме? Ако някой наистина се шокира от това, значи трябва много сериозно да си е затварял очите до сега. Та насилието над жени присъства в литературата ни. Никой ли не си спомня как дядо Матейко разказва за "бабата си" в "На оня свят" на Елин Пелин или само на мен ми е направило впечатление?

Мене като пуснаха тук, че пиянствувах и я побийвах, нея трябва да са я турили в средата. Тя беше и от божа кравичка по-кротка и прощаваше всичко...

Йордан Йовков в разказа "Албена" (който ми се падна на матурата, между другото) разглежда теми като греха, правосъдието и красотата. След като е обвинена в убийството на мъжа си, Албена си признава и изповядва истината, като пази в тайна мъжът, който е бил с нея тогава. Тя прави това "въпреки всички увещания и заплашвания". Най-популярният цитат от разказа безспорно е: "Грешна беше тая жена, но беше хубава." Албена омагьосва селото със своята красота и както дядо Власю до преди минута е подготвял бастуна си да я удари, когато тя е вече в каруцата той извиква: "Какво е селото без Албена!". Това не продължава дълго, тъй като Нягул се качва на каруцата и сяда до Албена. Всички разбират, че той е убил Куцара и следователно, стигаме до очевидното заключение - Албена е виновна за всичко.

Кучката — викаше той, — развали още една къща!

Та всъщност Албена е разказ за това колко манипулативна и зла е жената и как един мъж не е виновен когато извърши престъпление, защото жената е вещица и го е омагьосала със силата на своята красота. (За да се уверим в това най-доброто решение е да я изгорим на клада или да я хвърлим в морето и да видим дали ще се удвави. Ако оживее е наистина вещица, ако умре значи мъжът също е виновен.)


Дори в народните ни приказки не можем да измислим по-добър начин да предадем

ценностите си на младото поколение освен да оставим момиче да гладува, защото:

Който не работи, не бива да яде

Сигурна съм, че трудолюбието, упоритостта и сладостта от заслужения хляб могат да бъдат предадени и без един мъж да упражнява силата си като глава на едно патриархално семейство, наказвайки мързеливата снаха, като не й дава да яде в продължение на няколко дни. Като студент по литература в момента се боря срещу себе си и желанието ми да анализирам подробно всичко грешно в тази приказка. Но нека продължим нататък.


В друга любима приказка създадена от народната ни мъдрост баща избира снаха на сина си по квалификация: "добра къщница" - това макар безотговорно, поне не включва насилие, но определено демонстрира къде е мястото на жената в обществото. Щях да включа и "Златното момиче", но имаше прекалено много нередности там, но пък ето два любими цитата от "Речи Чекръче!": "Защо му е на царя царица без очи, какво ще я прави сляпа? Хайде да я хвърлим нейде.". Хвърлят я. После заменят булката, която накрая на разказа е наказана задето е била заменена: "Тогава той й дал два коня и заръчал да й вържат единия крак за опашката на единия, а другия за опашката на другия кон, после да удрят и двата коня тъй силно, че на часа да я разкъсат."


Разбира се, това не са единствените примери, но това са тези, за които се сещам без да се замислям особено и без да се задълбочавам в българската литература. Следователно, може да заключим, че има много за анализиране в нашите народни приказки и литературата ни като цяло. Истината е, че докато такива приказки се четат на деца, докато такава литература бива изучавана без обсъждане на проблематиката ѝ и докато в парламента си правят шегички, когато се говори за домашното насилие, няма как да се шокираме от статистиките, които се публикуват.