© Gery Galabova.

Размишления по време на изолация: за природата и човека


Много се говори за положителните ефекти на Covid-19 върху природата. Бистротата на водата във Венеция, поява на делфини и риби, по-чист възду и т.н. Не говорим обаче за последиците, които могат да възникнат.


Хранителни отпадъци

Може да сте чували и преди, че на Земята има достатъчно храна да нахраним всички, просто не можем да я разпределим. Паническото презапасяване инкапсулира този проблем и ни довежда проблема по-близо до нас. Ако до сега ни е било трудно да си представим, защото проблема е бил далеч от нас, е вече е тук. Навсякъде в Европа е пълно с изпразнени рафтове (доста иронично, да).

Какво става обаче ако някой случайно се е презапасил с храна която не може да изяде? Ами, тази храна ще се развали и ще отиде на боклука? Достатъчно запознати сме с този начин на пазаруване. Купуваме един плик картофи и изхвърляме половин плик картофи. Айсберга сега ли да го изхвърля или да го оставя няклко седмица в хладилника първо?

Да, не е сигурно, че храната по домовете ще бъде изхвърлена (въпреки че досегашните ни данни за хранителни отпадъци предполгат друго). Ресторанти затварят и част от храната, която те имат в запас може да се окаже в боклука също. Всъщност, хранителните отпадъци не са нов проблем, но е възможно презапасяването да ескалира проблема.


Рециклиране? Еднократна употреба?

Глобално не можем да рециклираме всичките си отпадъци. А какво става когато изведнъж боклука се увеличи? Не ми се мисли.

Не ми се мисли и за всичките контейнери, прибори и други за еднократна употреба, които ще бъдат изхвърлени от хората, които си поръчват храна за вкъщи по време на изолацията.

А всичките маски, ръкавици и защитни облекла, които ще бъдат изхвърлени?


Нулев отпадък

И всъщност нещото, което ме притеснява най-много на този етап, е че в резултат на параноя, практиките, които в момента използваме за да намалим отпадъка, ще бъдат виждани за "нехигиенични". Пазаруването насипно, приемането на контейнери от вкъщи, включително чаши за кафе? Ами ако офисите върнах приборите за еднократна употреба? Ако всичките позтижения на движението за нулев отпадък бъдат... нулирани.

Със сигурност никой практикуващ нулев отпадък в един или друг аспект няма изведнъж да спре. Но може би ще бъде по-трудно да бъдат привлечени нови хора към движението.


Оптимистично заключение

Всички тези проблеми обаче изключват две много важни неща:

1. Както станахме свидетели, природата се самовъзобновява и няма нужда от нас. Напротив, ние сме тези, които имаме нужда от нея и ако успеем да осъзнаем това, може би ще гледаме на екологичните инициативи с различни очи.

2. Когато сме притиснати взимаме трудни решения. Човекът е способен на радикални промени, на мобилизация. И истината е, че същата мобилизация, която виждаме при Covid-19 трябва да бъде приложена и към защита на природата. Имаме нужда от повече закони, които да защитават природните ресурси и ни трябват вчера.


Силно се надявам, че когато всичко това премине, ще оценим достатъчно чистия въздух и кристалната вода, за да ги защитим. Да не ги губим отново.

4 views